РАЗЯСНЕНИЕ № 20-21-210 от 24.09.2009 г. относно постъпило запитване във връзка с ревизия на физическо лице НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

чл. 122 ДОПК,

чл. 18 ЗОДФЛ,

чл. 14 ЗКПО

Във връзка с направено от Вас запитване с писмо вх. № 20-21-210 от 15.09.2009 г. при Дирекция "ОУИ" .......... изразяваме следното становище:

Предвид изложената фактическа обстановка, ревизираното лице е посочило като източник на притежаваните от него 500 000 лв. наследство от майка му. Сумата е предмет на дарение с нотариално заверен договор за дарение между дарител майката, която е субект на ревизия и нейния син, собственик и едноличен управител на фирма "......." ЕООД. При извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства лицето дарител на сумата обяснява, че паричната сума е открита 2 месеца след смъртта на наследодателя случайно при почистване на къщата. Като основание за разполагане с пълния размер на сумата лицето представя откази от наследство, заверени от Община ......... от останалите наследници, в случая двете й сестри.

Зададени въпроси:

1. Следва ли да се приеме сумата в размер на 500 000 лв. за придобита от Я.Н. (наследодател и майка на ревизираното лице) при положение, че:

- нейните наследници - ревизираното лице - дарител на сумата и двете й сестри нямат информация от къде има тези средства починалата им майка;

- няма данни за продадени движими и недвижими имоти;

- няма данни за съхранявани пари в банките?

2. Какви действия да се предприемат за отхвърляне като източник на средства намерените 500 000 лв. след смъртта на майката на ревизираното лице?

3. Ако при ревизията се отхвърли като източник на средства намерените 500 000 лв. след смъртта на майката на ревизираното лице, удачно ли е при обосновката да се стъпи на чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ във връзка с разпоредбите на глава първа, раздел IV от ЗКПО (чл. 13, чл. 14, чл. 15 от ЗКПО) или следва ревизията да премине по реда на особените случаи?

В отговор на първи въпрос:

Относно отказа от наследство следва да се има предвид следното:

Отказът от наследство е едностранна правна сделка, по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 44 от Закона за задълженията и договорите. Той може да бъде валидно извършен единствено при липсата на предхождащо го приемане на наследството. Отказът от наследство следва да бъде облечен в писмена форма за действителност и да бъде извършен пред съдия, в чийто район е открито наследството. Съгласно чл. 52, във връзка с чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството, заявлението за отказ подлежи на вписване в особена книга за приеманията и отказите от наследство, която се води в районните съдилища. Въпреки липсата на законоустановено изискване, на практика отказът от наследство се извършва с писмено заявление с нотариална заверка на подписа. Надлежно извършеният отказ от наследство по своята същност е окончателен и неоттегляем. Той произвежда действие от датата на вписването му в особената книга по реда, предвиден в чл. 52, във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН.

Отказът би бил недействителен, в случай че е извършен под условие или е обвързан с изтичането на определен срок. Няма да породи действие и частичният отказ от наследство, тъй като специфика при наследяването е преминаването в цялост, а не на отделни обекти от наследствената маса.

Предвид на гореизложеното, в настоящият случай не е налице отказ от наследство.

Обръщаме внимание, че в отговора на РС ..... е посочено само името на ревизираното лице, не са отразени имената на другите две наследнички. Следва да се извърши повторно запитване.

За да се приеме за достоверен посоченият източник на средства, следва да се съберат и представят доказателства в посока имуществено състояние на починалата. Следва да се има предвид, че сумата от 500 000 лв. деноминирани, би следвало да са спестени в годините от 1999-2005 г. За този период следва да се установи, починалата Я.Н. развивала ли е стопанска дейност, участвала ли е в ЮЛ или е управлявала такива, получавала ли е доходи от трудови правоотношения, има ли информация за деклариран трудов договор, подавала ли е ГДД за периода, регистриран земеделски производител ли е и произвеждала ли е продукция. Следва да се извършат и други действия за установяването на имущественото състояние на наследодателя и реалната възможност да се спестят посочените средства.

Да се изискат обяснения от трети лица - съседи и други роднини на починалата, относно осъществяваната от нея дейност през последните 5 години и начин на живот.

Да се извърши насрещна проверка в кметството, което е удостоверило подписите върху отказите за наследство, относно вписване за платена такса и издаване на квитанции, дали е спазена хронологията и дали не са антидатирани.

При липса на достатъчно доказателства в посока имуществено състояние на починалата и обосноваване спестяването на 500 000 лв., не следва да се кредитират обясненията на ревизираното лице.

Обясненията на лицето се третират като частен писмен документ и същите нямат материална доказателствена сила. Те доказват изгодни за ревизирания факти и обстоятелства, поради което без подкрепата на други доказателства същите не следва да се възприемат. В тази посока има и съдебна практика на ВАС - Решение № 5231/2008 г.

В отговор на втори и трети въпрос:

В продължение на разсъжденията, изложени по-горе, изводът е, че ревизионното производство следва да се извърши по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, при което доказателствената тежест е за лицето - чл. 124, ал. 2 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7, данъчният орган може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на ал. 2 от същата разпоредба основа, когато е налице едно от обстоятелствата и в случая това е: т. 7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Събраните в хода на проверката доказателства напълно обосновават хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от кодекса. В този смисъл, в тежест на физическото лице е да проведе пълно насрещно доказване, което да опровергае фактическите констатации на органа по приходите. В настоящия случай, ангажираните доказателства не способстват и не допринасят за процеса на пълно насрещно доказване.

Ревизия може да се извърши по общия ред, когато се установят недекларирани доходи от конкретен източник. В този случай се изследва видът на конкретния доход и в зависимост от това се определят дължимият данък. В конкретния случай безспорно е установено, че ревизираното лице е дарило сумата от 500 000 лв. с нотариално заверен договор за дарение, без да е установен източникът на тази сума. В този случай органът по приходите прилага особения ред за определяне на данъчната основа и дължимия от физическото лице данък.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ по отношение предотвратяване отклонението от данъчно облагане се прилагат съответно разпоредбите на глава първа, раздел IV от ЗКПО. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки.

За данъчното право е присъщ принципа на "автономност" при преценка на гражданските правоотношения. Законодателят изрично с чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ, във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗКПО, е предоставил правомощието за нуждите на данъчното облагане, данъчният орган да не зачете резултата от сключена сделка, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Т.е. данъчният орган без да прогласява "недействителността" на сделките, нито ги разваля, нито пък игнорира задължителната им сила, съгласно чл. 20, буква "а" от ЗЗД, само не отчита резултата им за целите на данъчното облагане.

Същественото в случая е, че действията на сестрите на майката с оформените отказ от наследство, като краен резултат сочат извода, че същите са извършени с цел отклонение от данъчно облагане на действителния източник на внесените суми във фирмата на сина, поради което на основание чл. 14 от ЗКПО, във вр. с чл. 18 от ЗОДФЛ, не следва да бъдат зачетени за нуждите на данъчното облагане. В случая ревизираното лице се възползва от така извършените привидни действия за отказ от наследство с оглед избягване плащането на данък и ревизията следва да протече по особения ред, регламентиран в чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.