Здравейте,

С колега, с когото работим в една сфера, открихме различия в начина по които тълкуват закона нашите счетоводители. Моля за арбитраж, че иначе трябва очна ставка да правим накрая :-)

И двамата сме управители на ЕООД, които се осигуряваме като самоосигуряващи се лица. Няма назначени други лица на трудов договор. В кои случаи е необходимо заплащането на данък личен труд от такива като нас и явява ли се това предпоставка за признаване на разходите (бензин, ремонти, винетки и други) на автомобили, зачислени като актив на дружеството, както и явява ли се предпоставка за отпадане на данъка, който трябва да плащат управителите върху разходи за бензин и ремонти, ако незнайно защо решат да ги завеждат?

Благодаря ви!

"данък личен труд" звучи странно, най-вероятно си пускате граждански договори за да декларирате някакъв вариант на заетост във фирмата.
с оглед на това, че сте "управители" за управленските разходи дължите данък 10% (ремонти, бензини и т.н.)

а се завеждат заради следната схема:
ако примерно имате 100 единици приходи
не отчитате никакви разходи - дължите 10 единици данък и имате печалба след облагане 90 единици

ако имате 100 единици приходи
10 единици разходи за бензин - дължите
1 единица за данък (също разход)
остава печалба от 89 единици (100-10-1)
за нея се дължат 8,90 единици данък
или в този случай имате данъци общо 1+8,90 - или общо 9,90 единици (срещу 10 единици в предния случай)
проблема е, че тази 1ца алтернативен данък я дължите в месеца следващ месеца на разхода за бензин, докато иначе дължите данъка догодина до 31ви март))))

Някой може ли да ми обясни като на несчетоводител и средноинтелигентен данъкоплатец, какъв е практическия смисъл от тези данъци върху разходите?

Значи, доколкото разбрах, първо разходите за бензин се признават като разход (водят до намаляване на данъчната основа) и второ, платеният данък върху разхода също се признава за разход (води до намаляване на данъчната основа).

Ако нямаше данък върху разхода, данъкът ще бъде 10% от (100 - 10) = 9.

Ако има данък върху разхода, данъкът ще бъде (10% от (100 - 10 - (10% от 10))) + (10% от 10) = 9,9.

Ако разходът не се признаваше, данъкът щеше да бъде 10% от 100 = 10.

Тоест ако управителят реши да си плаща горивото на колата с парите на фирмата, това ще намали данъците, които фирмата дължи. За всяка единица разход, намалението на данъка (дължим от фирмата) ще намалее с 0,01 единици (1% от направените разходи) (данъчната основа ще намалее с 10% от направения разход).

Ако разходът е 50 единици, данъкът ще бъде (10% от (100 - 50 - (10% от 50))) + (10% от 50) = 9,5.

В този пример също за всяка единица разход, намалението на данъка (дължим от фирмата) намалява с 0,01 единици (1% от направените разходи).

Ако управителят обичайно си получава доходите като дивидент (и с част от тях плаща горивото), ефективно ще плати повече данък върху горивото (главно заради данъка върху дивидента). Тоест излиза по-изгодно управителят да харчи парите на фирмата за бензин, отколкото личните си пари (защото така няма да плаща данък дивидент и освен това данъкът на фирмата ще намалее с 1% от разходите).

Защо има данък върху разхода? Не е ли редно всички разходи на фирмата да се отчитат като разход по обичайния ред?

Ако идеята на законодателя е била да предотврати злоупотреби (управителят да купи бензин с парите на фирмата и да го гори за лични нужди - например за да ходи на море), защо изобщо разходите за бензин водят до намаляване на дължимите данъци (защо данъкът върху разхода се признава за разход)?

Сигурни ли сте, че данъкът върху разхода се признава за разход? Защото ако не се признаваше, разходите нямаше да водят до намаляване на дължимите данъци - фирмата ще дължи 10 единици данък (според горните примери), независимо колко единици е разхода за гориво. Обаче дори и в този случай за управителя ще излезе по-изгодно да плати бензина с парите на фирмата, защото така спестява данъка върху дивидента (вместо да получи дивидент и да си харчи личните пари е по-изгодно да получи 10 единици по-малко дивидент и да изхарчи 10 единици пари на фирмата за гориво).