Ограничената имуществена отговорност по реда на Кодекса на труда предвижда работникът или служителят да отговаря за претърпяната от работодателя загуба, но не и за пропуснатата полза (чл. 205, ал. 1 КТ).
Претърпяната загуба предполага намаляване на наличното имущество на работодателя или възникване на имуществено задължение за него в резултат на извършеното от работника или служителя нарушение. Може да бъде направен изводът, че общият критерий за претърпяната загуба е съотношението между обема на имуществените права на работодателя спрямо неговите задължения преди и след нарушението.
Пропусната полза може да се определи като пропусната от работодателя възможност за увеличаване на притежаваното от него имущество.
Размерът на вредата се определя към деня на настъпването й, а ако той не може да се установи - към деня на откриването й (чл. 205, ал. 2 КТ). Откриването на вредата е момента, в който работодателят узнава факта на увреждането, което работникът или служителят е причинил на имуществото му при или по повод на изпълнение на трудовите си функции.
IV. Реализиране на ограничената имуществена отговорност
Ограничената имуществена отговорност се реализира чрез извършване на удръжки от трудовото възнаграждение (чл. 272, ал. 1, т. 6 КТ) или чрез издаването на изпълнителен лист по реда на ГПК (чл. 210, ал. 5 КТ). Редът за нейното осъществяване е установен в чл. 210 КТ и той включва два етапа - извънсъдебен и съдебен.
Извънсъдебната фаза на процедурата по реализиране на ограничената имуществена отговорност започва с издаването на писмена заповед от работодателя, а когато щетата е причинена от лице с ръководна функция - от по-горестоящия орган или от колективния орган за управление на предприятието. В заповедта се описват точно основанието и размерът на отговорността на работника или служителя (ръководителя). С нея работодателят прави волеизявление за извършване на прихващане на дължимото от работника или служителя обезщетение с вземането за трудово възнаграждение.
В чл. 210, ал. 2 КТ са предвидени срокове за издаване на заповедта в зависимост от субекта на правоотношението:
- за работници или служители, както и за трети лица, получили нещо без правно основание, срокът е едномесечен от откриване на вредата, но не по-късно от 1 година от причиняването й;
- за ръководител или при извършване на отчетническа дейност, срокът е тримесечен от откриване на вредата, но не по-късно от 5 години от причиняването й.
Сроковете по чл. 210, ал. 2 КТ са преклузивни, т. е. пропускането им погасява отговорността на работника или служителя, респективно и вземането на работодателя за възстановяване на вредата. Разпоредба предвижда едно изключение - сроковете спират да текат, когато по отношение на работника или служителя има висящо производство за пълна имуществена отговорност за същото увреждане. Спирането трае докато процесът е висящ, като след приключването му със съответния акт сроковете отново започват да текат, но не отначало (ако преди започване на производството са започнали да текат), а за остатъка до тяхното изтичане.
Важно значение за спазването на тези срокове има момента на връчване на заповедта на работника или служителя. Той се удостоверява с подписа на работника или служителя или с всички други средства, познати в практиката (изпращане на заповедта с обратна разписка, подписи на свидетели, присъствали на отказа за получаването й и др.). От този момент започва да тече и едномесечният срок, в който работникът или служителят може да организира своята защита чрез писмено оспорване на заповедта - чл. 210, ал. 3 КТ. Ако заповедта бъде предизвикана в предвидения от закона срок, работодателят не може да събере вземането си чрез удръжка от трудовото възнаграждение, а чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ определя едномесечен давностен срок, в който следва да се предяви иск срещу работника или служителя, за да се осъществи ограничената имуществена отговорност. Производството се развива по реда на осъдителното исково производство. Респективно, ако заповедта не бъде оспорена, работодателят може да удържи дължимата сума от трудовото възнаграждение съгласно чл. 272, ал. 1, т. 6 КТ, като спазва размерите, посочени в чл. 341 ГПК - чл. 210, ал. 4 КТ.
Когато трудовото правоотношение е прекратено или по други причини, ограничената имуществена отговорност не може да се реализира чрез удръжки по чл. 272, ал. 1, т. 6 КТ, въз основа на заповедта на работодателя се издава изпълнителен лист и се открива процедура на принудително изпълнение по общия ред на ГПК (чл. 237, б. "к" и чл. 242 ГПК).
|