Бих искала да помоля за вашия коментар на доставките, визирани в чл.21, ал(3) от ЗДДС.

Да разгледаме следния вариант:

Доставчик е Българско данъчно задължено лице( означава че няма значение дали е регистрирано или не в България по ЗДДС), установено на територията на страната (България)

Получател е лице установено в друга държава членка или извън общността. Отново няма значение дали е регистрирано или не за целите на ДДС в друга държава.

Доставяните услуги са цитираните в чл.21, ал(3) т.2

Мястото на изпълнение е извън територията на страната т.е. страната където е установен Получателят- може да е държава членка, може и да е извън Общността.

И така, въпросните доставки не са цитирани в глава трета ( чл.28-37) като облагаеми със ставка нула, нито са цитирани като освободени в глава четвърта (чл.38-50), с изключение на финансовите и застрахователните услуги. Съгласно чл.86 ал.(3) от ЗДДС от регистрирано лице “(3) Не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната”. Единствено в чл.69 ал.(2) от ЗДДС, който се отнася до правото на приспадане на данъчен кредит по доставки, за които лицето от нашия казус е получател, се казва че:
“(2) За целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и:
1. доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната;
2. доставките на финансови услуги по чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47, когато получателят на услугите е установен извън Общността или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл. 28.”

Т.е., само в този член изрично ги приравняват на облагаеми доставки, което според мен означава, че в общия случай не се приемат за такива. Въз основа на цитираното до момента смятам, че тези доставки не се включват в облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС с изключение на финансовите и застрахователни услуги, които изрично са включени в облагаемия оборот в чл.96, ал. (2), т.2 и 3.

Като още едно доказателство в подкрепа на досегашните изводи е и дневника за продажби, приложение 10 към ППЗДДС. В колона 24 се включва данъчната основа на доставките по чл.69, ал.2 от ЗДДС, а те са именно тези с място на изпълнение извън територията на страната приравнени на облагаеми за целите на ползване правото на приспадане на данъчен кредит.
Чл.73 от ЗДДС, определя как се изчислява коефициента за определяне на частичния данъчен кредит. В ал.3 се определя какво включва оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит. Данъчните основи на изършените от лицето доставки с място на изпълнение извън територията на странта, приравнени на облагаеми съгласно чл.69 ал.2 са отделени самостоятелно в т.3

Смятате ли че това приравняване е по-обхватно или е само за целите на правото на приспадане на данъчен кредит? Според мен е само целите на ползване на данъчен кредит.

От изводите дотук следва, че ако тези доставки не се включват в облагаемия оборот за задължителна регистрация и лицето не е регистрирано на друго основание, за да може да се възползва от дадената му в чл.69 от ЗДДС възможност за приспадане на данъчен кредит за получените от него стоки и услуги, ще трябва да се регистрира по избор съгласно чл.100 ал.(1).

Независимо от това съгласно чл.79 ал.(2) т.4 от ЗДДС в издаваните от лицето фактури то би следвало да посочи основанието за неначисляване на ддс като цитира може би чл.21, ал.3 във връзка с чл.86 ал.3 за регистрирани лица.

В резултат на горния анализ се налагат следните въпроси:
Ако данъчно задълженото лице е регистрирано по ЗДДС на друго основание, следва ли да отрази тези доставки в VIES декларацията и ако ДА, в коя колона? Според мен не.
Ако данъчно задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС на друго основание, според мен не следва да има предвид оборота от тези сделки при натрупването на облагаем оборот за задължителна регистрация ако извършва и облагаеми доставки.

Нека разгледаме и обратния случай:
Доставчик е лице установено в друга държава членка , но не и извън общността. ( означава, че няма значение дали е регистрирано или не по ЗДДС където и да било).

Получател е Българско данъчно задължено лице( означава че няма значение дали е регистрирано или не в България по ЗДДС), установено на територията на страната (България)

Доставяните услуги са цитираните в чл.21, ал(3) т.2

Мястото на изпълнение е на територията на страната т.е. Бългаия-страната където е установен Получателят.

От тук следва да разгледаме две хипотези:
1. Хипотеза- Получателят е данъчно регистрирано по ЗДДС лице
При тази хипотеза преминаваме към Глава осма от ЗДДС. Съгласно чл.82 ал.2 т.2 данъкът е изискуем от Получателя-данъчно задължено лице- получател на услуги, посочени в чл.21, ал.3. Но тук идва известно противоречие, защото заглаието е Лице-платец при извършване на ОБЛАГАЕМИ ДОСТАВКИ, а ал.1 казва че данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице-доставчик по ОБЛАГАЕМЕ доставка, с ИЗКЛЮЧЕНИЕ на случаите по чл.2 и 3.
Та в този случай смятат ли се тези доставки за облагаеми или не?
И така Получателят-регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, издава съгласно чл.86 данъчен документ, в който посочва данъка на отделен ред. Необходимият данъчен документ е протокола по чл.117 ал.1 т.1 и включва протокола в дневника за продажби в колона 15- “ДО на ВОП и данъчна основа на получените доставки по чл.82, ал.2-4 ЗДДС”
И в дневника за покупки колона 11, 12 или 14, в зависимост от това за какви доставки ще бъдат използвани получените услуги.

2. Хипотеза - Получателят е данъчно НЕрегистрирано по ЗДДС лице
При хипотеза преминаваме към чл.91- Внасяне на данъка от нерегистрирано лице. Алинея 3 казва, че при получаване на услуги по чл.21 ал.3, когато доставчикът не е установен на територията на страната и получателят е данъчно задължено лице, НЕрегистрирано по този закон, данъкът се внася от получателя в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който данъкът е станал изискуем. Алинея 4 ни отговаря и на въпроса къде се внася- в републикансия бюджет по сметка на ТД на НАП, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по ДОПК. Не намерих задължение да се декларира някъде въпросния внесен данък както е предвидено за новите превозни средства, освен това протокол по чл.117 издават само регистрирани лица, затова оставам с впечатлението, че с внасянето на този данък задълженията на Получателя се изчерпват.

Моля колегите за коментар дали в логиката си на разсъждение не бъркам някъде като приемам че доставките от БГ доставчик на услуги по чл.21 ал.3 не се включват в облагаемия оборот за задължителна регистрация ( изключение- финансови и застрахователни) и дали не съм пропуснала нещо.

Ще бъда благодарна на всички колеги, които се включат, за да си изясня статута на въпросните сделки

леле, че дълго - май довечера ще го чета

test