Апартаментите са получени срещу право на строеж. Ще се продават евентуално няколко години (редовно???)-15 са все пак. Следва ли регистрация по ДДС.

то си му става "редовна дейност" )))

Абе и на мен редовна ми се вижда, ама ако продаде упито срещу левовата равностойност на 15 апартамента не е за регистрация все пак.

евровата равностойност

Я малко по-подробно?
Ще продаде земя, пък ще получи насреща вместо пари 15 готови апартамента ли?
Дори и така да е, няма нищо редовно да продаде един парцел ;-) Пък това, че са му платили с 15 апартамента не е важно.
BTW, още такава сделка не съм виждал, но пък какво пречи така да я направят.

Редактирано от автора, 18.04.2008 04:38

Решение № 3075 от 18.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 12536/2007 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова

чл. 108, ал. 1 ЗДДС


Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по подадената от Дорета Иванова Илчева от гр. Варна касационна жалба срещу решение № 416 от 25.10.2007 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 181/2007 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 3-2662/28.12.2006 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Добрич, потвърден с решение № 57/21.02.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че жалбоподателката не е извършвала независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и чл. 4, ал. 1 от същия закон. Установено е, че през процесния период от време тя е извършвала редовно и по занятие друга дейност, а именно по силата на възникнало трудово правоотношение е работила като лекар ординатор в Център за спешна медицинска помощ - гр. Каварна. Освен това, качеството й на съпруга не предпоставя само по себе си извършването на същата дейност, която се осъществява от съпруга й. Презумпцията за равен принос не обхваща и извършването на независима икономическа дейност. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания

Акт за регистрация по ЗДДС.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е бил

Акт за регистрация по ЗДДС № 3-2662/28.12.2006 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Добрич, потвърден с решение № 57/21.02.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП.

От фактическа страна по делото е установено следното:

През периода 1.01.2005 г. - 31.10.2006 г. Дорета Иванова Илчева в съсобственост със съпруга си е придобила право на строеж върху недвижими имоти. След построяването на сградите тя заедно със съпруга си е извършила продажби на отделни обекти в тях, в т. ч. незавършено строителство на етап груб строеж (50 % до 63 %) на физически и юридически лица. Продадени са 31 недвижими имота с продажна стойност общо 999 604 лв. (1/2 за лицето - 499 802 лв.). Към 31.05.2006 г. е достигнат облагаем оборот по смисъла на чл. 108, ал. 2 от ЗДДС над 50 000 лв., а именно - общо 78 509.50 лв., от които 1/2 част - 157019 лв. и е следвало да бъде подадено заявление за регистрация по ЗДДС до 14.06.2006 г. За периода 15.06.2006 г. - 31.10.2006 г. е реализиран общ облагаем оборот в размер на 316409.50 лв., представляващи 1/2 ид. ч. от 632819 лв.

За да отхвърли жалбата срещу

Акта за регистрация по ЗДДС, АС - гр. Варна е приел следното:

Жалбоподателката е притежавала вещните права-предмет на разпоредителните сделки заедно със съпруга си в режим на СИО. ТР № 2 от 27.12.2001 г. не може да намери приложение в случая, тъй като съпругът не притежава качеството на ЕТ и именно поради това разпоредителните сделки са извършени от двамата съпрузи заедно. Извършените продажби от Дорета Илчева са такива по използване на материална собственост с цел получаване на приходи от нея и при това имат траен характер. Касае се за продължителен период от време, през който са били извършени и броят им е над 30. Затова тази дейност попада в обхвата на чл. 4, ал. 3 от ЗДДС (отм.), имащ предвид независима икономическа дейност, която при определени обстоятелства изисква облагане с ДДС.

Решението е правилно.

Несъстоятелен е доводът на касаторката, че тъй като е работила по трудово правоотношение не е извършвала дейност, свързана с построяването на сградите. По отношение на придобитите по време на брака недвижими имоти е налице презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК, формиран както от влагането на средства и труд, така и от грижи за децата и работа в домакинството. Правилен е изводът на съда, че недвижимите имоти-предмет на извършените продажби са обща собственост на съпрузите и поради това сделките са извършвани от двамата заедно. Тъй като съпругът не е регистриран като ЕТ, не може да се приложи ТР № 2 от 27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС, според което презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК се изключва за придобитото по време на брака от ЕТ в резултат на упражняваната търговска дейност. За да бъде направен този извод, ВКС е приел, че вещите и правата върху вещи, придобити по време на брака в резултат на осъществяваната от ЕТ търговска дейност, не са съпружеска имуществена общност, тъй като са включени в търговското предприятие. Според разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ТЗ, прехвърлянето на предприятието на ЕТ става единствено по волята на търговеца. ТЗ не изисква съгласието на другия съпруг, както е по чл. 22, ал. 2 от СК, за разпореждане с общо движими и недвижими вещи и права върху тях - съпружеска имуществена общност. Напротив, в случая, разпореждането с недвижимите имоти е извършено заедно от двамата съпрузи и не построяването им, а продажбите са приети от органа по приходите като облагаеми доставки и като осъществяване на независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗДДС (отм.), а именно - използване на материална собственост с цел получаване на приход от нея, ако има траен характер.

Правилни са и изводите на съда, че приходите, реализирани от продажбите, съставляват облагаем оборот по смисъла на чл. 108, ал. 2 от ЗДДС. Сделките са извършени след завършването на грубия строеж, поради което е било налице право на собственост върху новоизградените обекти и именно то е било предмет на прехвърлителните сделки.

С оглед на изложеното, решението на

Административен съд - гр. Варна като правилно и законосъобразно и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отд.

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 416 от 25.10.2007 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 181/2007 г., с което е отхвърлена жалбата на Дорета Иванова Илчева от гр. Варна срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 3-2662/28.12.2006 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Добрич, потвърден с решение № 57/21.02.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП.

Решението не подлежи на обжалване.

Благодарности за тва решение на съда. Няма отърване, НАП бди.