http://www.ipsb.bg/moodle/mod/resource/view.php?id=585
СТАНОВИЩЕ
Института на професионалните счетоводители в България
При изготвянето на настоящето становище членовете на Института на професионалните счетоводители в България са имали предвид следното:
1. Предложенията на Министерството на финансите относно изменения и допълнение в Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия са изготвени във връзка с изисквания на актуализираните версии на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Европейския съюз.
2. От нас се иска становище за предложени изменения и допълнения на НСФОМСП свързани само с прилагането на горе цитираните директиви на ЕС. В тази връзка, когато сме изграждали нашето становище, ние сме се ограничили само до моментите от Директивите, които изискват промени, а не сме извършвали общ преглед за промяна на стандартите по принцип.
3. Независимо от общоприетите разбирания в счетоводната колегия и досегашната практика, се налага промяна в начина на представяне на финансовите отчети, съобразно горе цитираните Директиви.
Във връзка с написаното до тук Института на професионалните счетоводители в България приема за обсъждане:
4. В Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия да се извършат изменения и допълнения свързани само с изискванията на цитираните в т. 1 на становището директиви на ЕС.
5. Извън положението в т. 4 извършването на редакции свързани с изчистването на неточни записи и уеднаквяване на понятията използвани в стандартите.
Конкретно по отделните предложения Института на професионалните счетоводители в България предлага да се обсъди следното:
5. По “СС 1 - Представяне на финансови отчети”
5.1. По т. 4.
Предлагаме нов запис в т. 4.4. със следния текст:
“4.4. В приложението предприятията оповестяват избрания критерий за същественост при представянето на статиите във финансовия отчет и/или оповестяването на обстоятелства в приложението.”
Ние приемаме и варианта предложения от нас запис, да бъде включен като нова под точка в т. 24 на СС 1.
5.2. По т. 12
Предлагаме наименованието на таза точка да бъде “Структура на баланса”, което съответства и на наименованието в чл. 8 на Директивата.
Ние предлагаме т. 12 да бъде позволена и едностранната форма при изготвянето на баланса в годишния финансов отчет.
Мотивите ни за това наше предложение, идват от това, че не намерихме в директива 78/660/ЕИО на ЕС изискване за прилагане на строго определен формат на баланса и не намираме причини да ограничаваме избора на предприятията. Освен това в самата Директива ние намираме и вариант на едностранна структура на баланса (чл. 10).
5.3. По т. 13
Предлагаме наименованието да бъде “Съдържание на баланса“.
5.4. По т. 14 и т. 19.
Предлагаме текстовете да бъдат в следния вид:
“Примерни схеми [или образци, или шаблони, или макети] .... “
В случай, че не се приеме нашето предложениа в т. 5.2. и 5.3., може да се получи известно разминаване в разбирането на понятието “формат”. В предложения ни вариант от МФ, в т.12 се говори за задължителен формат на баланса. Тук в т. 14 същото понятие, вече добива характер на примерен. Това донякъде може да подведе счетоводителите и те да приемат, че записът в т. 14 едва ли не отменя този в т 12.
5.5. По т. 16.19.
Ние предлагаме текста в този запис да бъде прецизиран. Без да претендираме за точност, предлагаме израза “Получени суми” да бъде заменен с израза “Приходи”.
Така предложения израз “Получени суми...” в началото на записа, според нас е неточен, защото не всички суми получени в предприятието имат характер на приходи.
5.6. По т. 16.20.
Ние предлагаме текста в този запис да бъде прецизиран. Без да претендираме за пълнота и точност, предлагаме израза “Изразходвани суми” да бъде заменен с израза “Разходи”.
Така предложения израз “Изразходвани суми...” в началото на записа, според нас е неточен, защото не всички суми изразходвани в предприятието имат характер на заплащане на разходи.
5.7. По т. 26.1.
Предлагаме текста на записа в т. 26.1. да бъде изнесен в “Общите разпоредби”, тъй като той засяга и други счетоводни стандарти.
Ние приемаме, че има общи разпоредби обособени в отделна част, които се прилагат за всички счетоводни стандарти и специални разпоредби обособени в съответните стандарти.
Според нас този запис има характер на обща разпоредба, тъй като въведеното с него понятие “малки предприятия” се среща в няколко стандарта.
5.8. По т. 26.3.
Нашето предложение е да се обсъди варианта посочен в т. 5.4. и за този запис.
6. По Приложенията към СС 1
Не намираме основания за нуждата от приложения №№ 5 и 6. Първо ние не можем да се ориентираме, това примерни или задължителни образци са и второ, според нас това са елементи на оповестяване в приложението, за някои от които има конкретни изисквания в съответните стандарти (например за нетекущите активи), а за други (например за задълженията) ако се прецени, че има необходимост от определена информация за тяхното оповестяване, нека това да се направи с изискване за оповестяване в съответните стандарти.
7. По “СС 2 - Отчитане на стоково - материалните запаси”
7.1. По т. 12.
Предлагаме израза “когато тази разлика е значителна” да бъде заменен с израза “когато тази разлика е съществена”.
Ние разбираме, че понятията “значителна” и “съществена” са тавтологични, но предлагаме в стандартите да се използва един и същи термин за една и съща ситуация.
8. По “СС 7 – Отчети на паричните потоци”
Ние не намерихме основание за премахване на косвения метод при изготвяне на отчета за паричните потоци тъй като не намерихме съответните изисквания на Директивата за това (по същество Директивата няма изисквания нито към отчета за паричните потоци, нито към отчета за собствения капитал).
9. По “СС 16 - Дълготрайни материални активи”.
Ние сме на мнение, че предложените промени в този стандарт и свързаните с тях предложени промени в СС 36, СС 38 и СС 40 трябва да се обсъдят още един път.
Ние сме наясно, че подходът на отчитане на преоценъчните процеси визиран в директива 78/660/ЕИО на ЕС е различен от съществуващият в сегашните стандарти. В същото време обаче ние не приемаме, че това може да бъде основание в ограничаване на избора на предприятията при последваща оценка на дълготрайните материални активи.
Освен това ние намираме в чл. 33, точка 1, буква ”в” съгласие на Директивата да се запази сега действащия допустим алтернативен поход в СС 16. Пак в чл. 33, точка 5 разбираме, че ”... Съветът по предложение на Комисията, в срок от седем години от уведомяването за настоящата директива, проучва и при нужда изменя настоящия член с оглед икономическото и валутното развитие в Общността”. Целият чл. 33 на Директивата, ни кара да приемем, че все още ЕС не е приключила дискусията по подходите на последваща оценка на дълготрайните активи.
Както е видно от записите в новата т. 13, Министерството на финансите ни предлага едни преходни разпоредби, от които става ясно, че се допуска стойностите формирани по реда към 31.12.2007 година да се запазят (тоест не се изисква преизчисляване), а се променя политиката и начина на отчитане на обезценъчните и преоценъчни процеси занапред. В тази връзка след като има възможност да се допусне изключение от прилагане на СС 8 при промяна на СС 16, ние бихме предложили същият подход да се запази и в един друг вариант, при който се запазва досега съществуващото положение и занапред се променя само реда на отчитане на обезценките и преоценките и съответно се изискват допълнителни оповестявания в приложението.
Считаме, че след като предприятието е избрало прилагането на допустимия алтернативен подход, е наясно, че трябва да осигури и необходимата информация за оповестяване в приложението изискуеми по чл. 33, точка 4 на директива 78/660/ЕИО.
10. По ”СС 33 – Доходи от акции”.
Водейки се от посоченото в т. 1 до т. 4 на настоящето становище, ние не намерихме основание за отмяната на този стандарт, поради което предлагаме да се обсъди неговото запазване.
Редактирано от администратора, 20.08.2007 12:59