Едностранно въвеждане на непълно работно време от работодателя
Работодателят има право едностранно да въведе непълно работно време само поради намаляване обема на работа в предприятието или в негово отделно звено, като конкретните причини за това са без значение. Такива случаи работодателят може по своя преценка, но като съблюдава изискванията и ограниченията по КТ, да възприеме някое от следните решения:
* Да въведе по реда на чл. 138а от КТ непълно работно време.
* Да прекрати трудови договори на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.
* Да премести по реда на чл. 120 от КТ работници и служители на други работни места в предприятието.
Когато работодателят прецени, той може да въведе непълно работно в цялото предприятие, в отделни звена и дори за отделен работник/служител. Фактическото основание за въвеждане на намалено работно време подлежи на съдебен контрол, като тежестта на доказването му в съда е за работодателя.
Едностранното въвеждане на непълно работно време от работодателя е свързано със следните ограничения:
* Непълно работно време може да се установява за не повече от 3 месеца в рамките на една календарна година, след което работниците и служителите трябва да преминат към нормалното си работно време. В случай че обемът на работа продължава да е намален, работодателят е изправен пред същия избор както в началото на процеса.
* Минималната продължителност на едностранно установеното от работодателя непълно работно време е половината от законоустановената продължителност за периода на изчисляване на работното време, което осигурява на работниците и служителите зачитане на пълен трудов стаж и запазване размера на платения годишен отпуск и на другите права, които зависят от признатия трудов стаж. Зачетеният осигурителен стаж обаче ще бъде определен пропорционално на фактическото работно време.
При едностранно въвеждане на непълно работно време работодателят трябва да спази определената в закона процедура:
* Предварително информиране на представителите на работниците и служителите в предприятието и получаване на тяхното съгласие за въвеждане на намалено работно време, оформено с протокол.
* Издаване на писмена заповед за всеки отделен случай не по-късно от 10 работни дни преди датата на въвеждане на непълното работно време. Заповедта следва да съдържа данните по чл. 9 НРВПО: срок и работни места, за които се установява непълно работно време; продължителността на работното време; данни за проведеното съгласуване с представителите на работниците и служителите.
* Запознаване срещу подпис на работниците и служителите със заповедта, която от този момент става задължителна за изпълнение.
Документи
Прилагането на процедурата е свързано със създаването на следните документи:
* Протокол за съгласуване между работодателя и представители на работници и служителите относно въвеждане на непълно работно време
* Заповед на работодателя за въвеждане на непълно работно време.
|