№ 94ТТ-135 от 18.07.2005 г. относно срока за предизвестие при прекратяване на трудовия договор
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Трудовият договор по чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) не е самостоятелно основание за възникване на трудово правоотношение (за сключване на трудов договор). Трудовите договори са със или без определен срок. Поради това винаги, когато работодателят иска да се ползва от уговорката за изпитване, следва да посочи в трудовия договор, освен чл. 70, ал. 1 от КТ, още "във връзка с чл. 67, или чл. 68, ал. 1, т. 1 - 5 от КТ". Ако това не е посочено изрично, по аргумент от чл. 67, ал. 2 от КТ трудовият договор се счита сключен за неопределено време.
Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда относно данните се отнася за всички видове трудови договори, включително и по отношение на срока за предизвестие. Продължителността на срока за предизвестие зависи от основанието, на което е сключен трудовият договор - като безсрочен, или на някое от основанията, посочени в чл. 68, ал. 1, т. 1 - 5 от КТ. Срокът за предизвестие има значение само тогава, когато трудовият договор се прекратява на някое от основанията за прекратяване на трудов договор с предизвестие, независимо дали това е в срока на изпитване или след изтичането му. Когато трудовият договор се прекратява на основание чл. 71, в рамките на срока за изпитване, прекратяването задължително става без предизвестие.
Предвид казаното дотук, срокът за предизвестие не може да се счита "като друго условие, по-благоприятно за работника или служителя", когато трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 71 от КТ.
|