Бих искал да ВИ попитам относно 10 годишната погасителна давност за търсене на неплатени осигуровки. В моята практика се натъкнах на следния случай:
Едноличен търговец не е плащал осигуровки за 1992-1995 г., след като е дал молба
за изчисляване на дължимото в едно с наказателната лихва и ги е платил по сметки на НОИ, в РУСО – Пазарджик му се отказва “устно” заверка на Осигурителната книжка за този период с претекст, че 10 годишната давност е изтекла, въпреки че им показах писмо № 24-03-190 от 20.07.2006 г. на зам. изпълнителния директор НА НАП:
Ст. Марков в което ясно е разяснено че на основание чл. 162, ал. 2, точка 1 от ДОПК вземанията за задължителни осигурителни вноски са публични държавни вземания. Като правна последица от действието на така споменатите разпоредби за давността, с изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, за което тези срокове са изтекли. Самото публично вземане, макар и погасено по давност, не се погасява като задължение - то остава дължимо. Иначе казано, давността погасява правото да се претендират публичните вземания, но те си остават дължими и могат както да бъдат платени доброволно (чл. 174 от ДОПК), така и да бъдат прихванати (чл. 128, ал. 1 от ДОПК). С възражението за изтекла погасителна давност се парализира само правната възможност да се иска изпълнение, респ. да се предприемат действия по принудително събиране на публичното вземане. Възражението за изтекла давност е процесуално право на длъжника, което той може и да не желае да упражни, като плати доброволно погасеното по давност задължение.
Въпросът ми е редно ли е при тази обстановка да се откаже заверка на Осигурителната книжка на Едноличния търговец?
|