300 - Metal Edition

ACT 1

На Аязмото бе валяло. Свежият мирис на озон след дъжд не можеше да скрие огънът в душата на метълите, които го разпалваха с водка. В края на полянката стояха двама души, вперили очи един в друг - единият покорно навел глава, а другият гледащ го гордо. Другите наблюдаваха това, но никой не смееше да каже нещо - времето бе единственото, което щеше да реши съдбата на тези различни хора. Метълът вдигна глава, не изтърпя наглостта и унижението, изненадващо стовари кубинката си в корема на пратенника и го запрати в калта. Розовите му дрешки се изкаляха и той побягна. "TONIGHT WE DINE IN "DRUMS"!" изкрещя той. Казваха му Брус, понеже беше фен на Iron Maiden. Всеки се зовеше според бандата, която харесваше, бяха различни един от друг на вид, на възраст и размер, на умения и знания, всички вярваха в различни неща, но ги обединяваше едно - непримирението.


ACT 2

Стои на своят трон, всемогъщият Азисий, предвождащ армия от фешъни , тълпящи се на орди пред своя предводител под ориенталско-мазните звуци на чумата, от която те се хранеха - Чалгата. Той си бе купил нови слънчеви очила (бел. авт. - от онези, полицайските, които станаха модерни) и се оглеждаше в огледалце, дали му стоят добре. Неспокоен е. Пита робът:

- Как ме намираш, парцал, седят ли ми?

- Нищо не ти стои добре, о премазний Азисий - откровен е фешънслейв-ът.

Азис се присяга и го перва по изрусените кичури. Робът пада в безсъзнание, защото не е можал да преживее, че прическата му разрошена. В този миг идва друг фешън роб и оведомява Кралят на Чалгарската империя, че някаква тълпа от метъли не се подчинява на потурчането и простотията. Азисий става още по-неспокоен. Гали се по изсребрената брада.
- Баце, сигурни ли сте, че ги засипахте с помия? (бел. авт. - Азисий, който съзнава своето могъщество, не влага никакъв смисъл в думата "баце", просто така е модерно да се казва).

- Пробвахте ли с Екстра Нина - прошепва неуверено той.

- Цялата олд скул чалга дори пробвахме. Действа им само докато са подвластни на алкохол, после пак нищо. Азисий, владетелят на Балканите и Мала Азия, Кралят на чалгата, всемогъщ и позлатен, щракна недоволно с пръсти, намръщи се, сложи ръце върху бялата си булчинска рокля и прошепна злобно:

- Унищожете ги... и ми донесете всичкия метал по тях, ще го дам за скрап, както би направил всеки от моя род. Но първо, отиваме в "Планета", днес ще ми играе кючек Деска (бел. авт. - Десислава)!

Истеричният смях на Краля се загуби в далечината под веселият ритъм на свирните на циганският оркестър.


ACT 3

Трийсет метъла бяха заели позиции на прохода до библиотеката. Знаеха, че ордите на Азисий щяха да започна да прииждат от Курвенщрасе, затова напрегнатите им погледи бяха отправени на юг, около тях в ехото на тунела се тресеше Godsmack - Аwake, а сорсърките от задна линия блес-ваха. Идват от долу. Целият руски порозовява, а Кралят е довел от далечните анадолски земи Таркан, който надъхва войските със няколко хита от репертоара си. Щурмуват. Първи нападат няколкото десетки цигани от Лозенец, които по пътя си биват избити от няколко скинари със тениски на Рамщайн в засада. Малцината, които стигат до редиците на непокорните, биват безмилостно намушени. Кралят е разгневен. Изпраща най-елитната си армия - Дископедалите. От север към тях хвърчат копия, но остриетата се плъзгат по бръснатите им крачета и не нанасят поражения. Въоръжени с тежки ланци, те се напредват. Метълите грабват щитове и мечове и под звуците на тру групата Manowar се врязват в дископедалите.

- Целете се в косите им - крещи Брус.

И наистина. Напомпените елитни бойци на Азисий, бягат един по един разплакани, щом русите им кичури паднат от главата им. Прииждат нови и нови орди, Азисий не щади войските си. Таркан публично изгаря тениска на Найтуиш.


ACT 4

Когато силата не помага, на помощ идва магията. Върху метълите се изливат стотици курвенски парфюми. Въпреки силната смрад, те спират за момент, поемат въздух и продължават щурма си към разголените четвъртокласнички, любимките на Азисий. Екзотични животни от целият ориент биват пуснати в битката, тунинговани голфове двойки и опел тигри... Уви, те са тромави, а бойното поле е хлъзгаво. От прекалено много гъзария и излишен харч, никой звяр няма гуми за мокра настилка и половината се изпозабиват във стълбовете, избухвайки в пламъци.


ACT 5

Азисий се среща със Брус и му предлага да се откаже. Опитва се да го подкупи, с турски анцузи и фешънски розови блузки, с пластмасови цветни гривни и с касетки на Радо Шишарката. Уви, всичко е напразно, Кралят бива поруган. Той обаче знае, че в редиците на метълите има предател, който ще му издаде слабото им място. И ето, едва сетил се, Азисий наблюдава в далечината завръщането на Коцко Хамелеона, син на рокер, но непреуспял поп-фолк певец, но отличен разузнавач. Преоблечен като имоу (бел. авт. - emo), той е откраднал органайзера на Брус, в който пише за всички слабости на терена. Азисий го преглежда внимателно и си му идва идея. Дава заповед на фешъните да се промъкнат в библиотеката и да обградят метълите. Това е първото им влизане на такова място и фешъните се чувстват доста тъпо в библиотека, успяват да намерят тайния проход и обграждат метълите.


ACT 6

Азисий и Брус отново се срещат. Кралят му нарежда да се предаде и да прослуша чалга. Метълът навежда глава. Дългата коса му пречи. Отметва я. Коженото яке му тежи. Сваля го. Фешън крещи:

- И ножът ти!

Ножът пада на земята.
- Ти там, Коцко. Слушай чалга завинаги!

Коцко разбира грешката си, но вече е прекалено късно. В главата му вече не звучи Преслава, а Black Sabbath. Вижда сцената как старият му баща го укорява и не сдържа сълзите си.
- Брус, ножът ти!

Някой отзад хвърля нож на Брус. Азисий крещи:
- Изкормете ги!


ACT 7

Косата му пречеше, стесняваше полезрението му, а той трябваше да види надалеч. Коженото яке му тежеше, изкарваше го от равновесие, а целта му бе далеч. Ножът е продължение на ръката. Той се изплъзва от пръстите и лети. Лети, пред смаяните погледи на чалгарите, лети и цепи влажният градски въздух, пропит със отрови от обгазяване, но усещащ се аромат на липов цвят. Лети. Лети... Ножът одрасква врата на Азисий и големият блестящ християнски кръст, висящ на врата му, полита към земята. Острието продължава своят полет и избива микрофона, от ръката на Таркан. За миг настава пълна тишина. За миг времето сякаш е спряло.

- За метъла... - казва някой с тениска на Slayer, душащ някакъв фешън.

- ...аз живях... - продължава думите му ентусиазирано друг метъл.

-.. и за метъла...

- ...аз ще умра! - довършват в хор всички, докато биват пребивани от засипващите ги фешънски часовници и розови гривнички, на които пише S.E.X.



ACT 8

Скоро в цяла България се вдигнаха метъл бунтове. Първо Пловдив, после Враца, последваха ги и други... Горящи дискотеки, валяци, газещи дискове на Софи Маринова, осъдени фризьори и производители на розови блузки за мъже... Азисий, по нареждане на ДПС, се оттегли на безопасно в Ориента, но за съжаление го сбъркаха с иракския терорист Тарик Азиз и американците бомбардираха фолк заведението му, от което останаха само руини. Всичко това бе началото на края на една изкуствена култура, изградена от простотията на хората и притъпяваща духовното им богатство.

http://www.metal-300.hit.b­g/

муахахахаха
супер яко
това ме довърши

това е приказка за жабата
В едно далечно блато живяла една жаба,която изпълнява всички желания.При жабата отива една жена и казва:
-Жабо,имам няколко желания,ще ги изпълниш ли???
-Да разбира се,но всичко което си пожелаеш ще се сбъдне и на мъжа ти в десетократен размер.-каза жабата.
-Добре,жабо искам да съм най-красивата жена на света.
-Ще бъдеш,но мъжа ти ще е 10 пъти по-красив и всички жени ще тичат след него.
-Няма проблем,нали аз ще бъда най-красива и той ще има очи само за мен.Така и станало...
-Жабо имам още едно желание-казва жената.Искам да бъда най-богатата жена на света.
-Ще бъдеш-отвръща жабата.Но мъжа ти ще бъде 10 пъти по-богат от теб.
-Ами чудесно,всичко мое е и негово и всичко негово е и мое.И така жената станала най-богатата на света и мъжът й станал 10 пъти по-богат.
Жената отново отива при жабата и казва:
-Жабо ,искам да получа съвсем лек сърдечен пристъп.................................­................................