Мой познат е изпаднал в кофти ситуация и търси помощ.Но...аз не се чувствам достатъчно подготвена за да му я окажа.Затова се реших да ви попитам, защото сигурно има някой, който е попадал в същата ситуация, или най-малкото ще ми дадете насока къде да чета.
Правят му ревизия.Оказва се, че един от контрагентите му не е включил фактура за продажби в дневника си за продажбите 6 месеца и естествено ДДС е внесено на 6-ят месец.Но през това време моят познат е усвоил ДК.
И сега...НАП са му написали констативен протокол, че трябва той да внесе ДДС-то + лихвите.Естествено отсрещната страна не желае да му върне парите, които той трябва да внесе.Очаква се и ревизионният акт.Въпроса е-може ли да съди някого и кого.НАП?Контрагента?и как се процедира.И на какво основание.Той в момента се консултира и с адвокати, но иска повече яснота, защото е получил различни мнения.
Дали ще можете да ни помогнете .Аз за съжаление сама не мога.
Благодаря на всички, които ще се включат!
Публикувах въпроса и в друг форум.Просто искам да събера повече мнения.

нека твоят познат да види това решение на ВАС

Решение № 507 от 18.01.2002 г. на ВАС по адм. д. № 6193/2001 г., I о., докладчик съдията Румяна Папазова

Благодаря ти.Папката с "нещата"за гледане започна да става твъъъъъъъъъъъъърде дебела

е светни ни допълнително за екстрите )))

Решение № 507 от 18.01.2002 г. на ВАС по адм. д. № 6193/2001 г., I о., докладчик съдията Румяна Папазова
чл. 55, ал. 6 ЗДДС,

чл. 109, ал. 11 и ал. 12 ДПК

------------------------

Производ­ството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 131 - чл. 132 от Данъчния процесуален кодекс .


Образувано е по касационна жалба на "С." ООД - гр. Б. против решение № 69 от 07.05.2001 г. по адм. д. № 10 по описа за 2001 г. на Б. окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № РД-10-274 от 06.12.2000 г. на Регионален данъчен директор - гр. Б. и потвърдения с него данъчен ревизионен акт № 56 от 10.10.2000 г. на ръководител на екип в ДП "И." към ТДД - гр. Б.


Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.


Развити са доводи за нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, на чл. 109, ал. 11 и ал. 12 от ДПК и на процесуалноправната разпоредба на чл. 2 от ДПК.


Ответникът Регионален данъчен директор - гр. Б. е оспорил жалбата в писмен отговор.


Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична незаконосъобразност на обжалваното решение.


Върховният административен съд, след като разгледа касационната жалба по същество, прие следното:


С обжалваното решение Б. окръжен съд е отхвърлил жалбата на "С." ООД - гр. Б. против данъчен ревизионен акт № 56 от 10.10.2000 г. на ръководител на екип в ДП "И." - ТДД - гр. Б., потвърден с Решение № РД-10-274 от 06.12.2000 г. на Регионален данъчен директор - гр. Б., с който на дружеството са определени задължения за внасяне на ДДС в размер на 56 757.04 лв. и лихви в размер на 34 717.67 лв.


Решението на Б. окръжен съд е неправилно в частта, с която жалбата на "С." ООД - гр. Б. е отхвърлена по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактури № № 322 и 323 от м. април 2000 г. и № № 268, 267, 269 и 273 от м. юни 2000 г., които са отразени от доставчика ЕТ "Д.-А. Ж." - гр. Б. в дневника за продажбите и справките-декларации за данъчните периоди на м. август и м. септември на 2000 г. Незаконосъобразен е изводът на окръжния съд, че при несвоевременно начисляване на данъка от доставчика не възниква право на данъчен кредит за получателя.


Правото на приспадане на данъчен кредит в рамките на данъчния период възниква за получателя на доставката или вносителя, когато са изпълнени условията, предвидени от чл. 64, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност . Правният спор между страните е относно изпълнението на изискването по точка 2 за начисляване на данъка по облагаемата доставка от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата на издаването на данъчната фактура или данъчното дебитно известие. От фактическа страна е безспорно, че начисляването е извършено, но в по-късни данъчни периоди. Данъкът върху добавената стойност съгласно чл. 55, ал. 5 от ЗДДС е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на издаване на документа, с който данъкът е начислен, а в случаите, когато документът не е издаден или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем. Не съществува законова пречка за начисляване на данъка и в по-късен момент. За неподадена в предвидените срокове справка-декларация е предвидена административнонаказателна отговорност от разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от ЗДДС. След като доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация, данъкът върху добавената стойност се смята за начислен по силата на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Изпълнението на задължението за начисляване на данъка е предпоставка за пораждане на правото на данъчен кредит от получателя. При положение, че изпълнението на данъчното задължение по ДДС към бюджета от доставчика по облагаемите доставки от м. април и м. юни 2000 г. е гарантирано, за получателя е възникнало корелативното право на данъчен кредит от същия бюджет, което е следвало да бъде признато в негова полза.


По горните съображения решението на Б. окръжен съд е неправилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата на "С." ООД - гр. Б. против данъчен ревизионен акт № 56 от 10.10.2000 г. досежно извършеното повторно начисляване на ДДС по фактури № 310, № 311, № 312 и № 313 от месец март 2000 г. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза потвърждава обстоятелството, че "С." ООД като доставчик е включил фактурите в дневника за продажбите и справката-декларация за м. октомври 2000 г. и по този начин е изпълнил задължението за начисляване на данъка.


Окръжният съд не е приложил разпоредбите на чл. 109, ал. 11 и ал. 12 от ДПК, поради което не следва да се обсъждат касационните доводи относно действието на тези законови разпоредби.


Законосъобразни са изводите на Б. окръжен съд относно приложимия закон при определянето на задълженията за лихви. През периода 15.08.1996 г.- 31.12.1999 г. е в сила материалноправната разпоредба на чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (редакция - ДВ, бр. 153 от 1998 г.), установяваща лихва 1/360 част от основния лихвен процент за съответния период плюс 0,05 на сто за всеки просрочен ден. Разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс , съгласно която невнесените в срок публични вземания се дължат ведно със законната лихва, намира приложение от 01.01.2000 г. и няма обратно действие по отношение на изтекли периоди на забава. Претенцията на данъчнозадълженото лице за изчисление на лихвите за периода 15.08.1996 г. - 31.12.1999 г. по реда на чл. 144, ал. 1 от ДПК е неоснователна.


По гореизложените съображения обжалваното решение на Б. окръжен съд е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която жалбата на "С." ООД - гр. Б. срещу данъчния ревизионен акт е отхвърлена досежно определеното задължение за внасяне на ДДС поради непризнатото право на данъчен кредит по процесните фактури с доставчик ЕТ "Д. - А. Ж." и допълнително начисления данък по фактурите от месец март 2000 г., и правилно и законосъобразно в частта, с която жалбата на "С." ООД - гр. Б. е отхвърлена досежно размера на задължението за лихви за забава.


Съгласно неоспореното заключение на експертизата при положение, че бъде признато право на данъчен кредит по процесните фактури с доставчик ЕТ "Д. - А. Ж.", а допълнително начисленият данък по фактурите от месец март 2000 г. бъде отменен, размерът на задължението за внасяне на ДДС възлиза на 50 309.53 лв. При положение, че атакуваният данъчен ревизионен акт бъде отменен в частта за определеното задължение за внасяне на ДДС над размер от 50 309.53 лв. до размер от 56757.04 лв., следва да бъде отменено и акцесорното задължение за лихви. В производството пред Б. окръжен съд обаче не са събрани доказателства за размера на задължението за лихви. Поради това за касационния съд не съществува възможност да се произнесе по съществото на спора, като в една част отмени обжалваното съдебно решение, а в друга част го остави в сила. В диспозитива на решението е постановено отхвърляне на жалбата на "С." ООД - гр. Б. против Решение № РД-10-274 от 06.12.2000 г. на Регионален данъчен директор - гр. Б. и потвърдения с него данъчен ревизионен акт № 56 от 10.10.2000 г. на ръководител на екип в ДП "Изгрев" към ТДД - гр. Б. за пълния размер на определените задължения за внасяне на ДДС в размер на 56 757.04 лв. и лихви в размер на 34 717.67 лв.


Предвид гореизложеното обжалваното решение на Б. окръжен съд следва да бъде изцяло отменено като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалното правило на чл. 186 от ГПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане, при което да се установи размерът на лихвите за забава върху неправилно определеното данъчно задължение.

Лански, благодаря ти.Тъкмо вчера се мъчих да намеря това решение.Прилежно архивирах всичко