И аз така разбрах от въпроса, но в цитирания от вас чл.151 ал.4 от ЗДДС правото на ДК , възниква и се упражнява в данъчния период, през който данъкът за последващата доставка на стоките е станал изискуем. А съгласно чл.25 ал.5 и 6 от ЗДДС данъка доставката става изискуем на по ранната от двете дати: на датата на възникване на данъчното събитие или когато, преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставката. Ясно е, че без митническа декларация няма как да се ползва ДК тъй като не са изпълнени условията на чл.71 от ЗДДС. Но дали след извършване на вноса и лицето вече притежава митническа декларация, и след като данъка е станал изискуем има право на ДК. Според мен по начина по който е написан закона има право, но не трябва да се забравя, че данъкът става изискуем при получаване на авансово плащането за размера на плащането. От което следва, че при частично плащане данъка става изискуем само за частта за което е плащането, от което следва, че и ДК трябва да се ползва само за частта за което е станал изискуем (което поражда допълнителни затруднения), спорен е и момента точно за коя от стоки втора употреба е платено авансово. Но заради спорните моменти смятам, че по-добрия вариант е да се ползва ДК при данъчното събитие за последваща доставка, която предполагам, че след като вече е платена авансово (цялостно или частично) ще стане в месеца на вноса или в следващия, и по този начин ще има по малко спорни моменти.
|