но в крайна сметка това какво променя - иначе наистина не би следвало да има стока със стойност нула... обаче айде молим ти се за това нарушение да те карат да плащаш ДДС извинете

Ами за да не те карат да плащаш ДДС - трябва да докажеш, че цената на сокчетата е включена в цената на водата, според мен. Иначе пък данъчните от къде да разберат, че тази стока с цена нула лева, всъщност ти е отстъпката, по какво се разбира? Но ако докажеш, че принципно продаваш водата по 0,90 лв., а сега я продаваш по 1,00 лв., мисля, че все пак е някакво доказателство, за това че сокчетата все пак не са без пари раздавани, а са включени в цената на водата.
Иначе представи си, че един сок и десет води, взети заедно имат отчетна цена 10.09 лв. общо, а ти ги продаваш за 10.00 лв. - ми излиза, че избягваш начисляването на ДДС на сока, освен това си изчистваш склада!
Ми и аз да съм данъчен и аз ще съм мнителен, ако видя такава фактура.

Обаче Лански, знаеш ли, така погледнато си мисля каква е логиката на данъчните. Значи, получаваме това сокче като рабат, обаче в натура, т.е. можем да го продадем и да получим ДДС за него. Мдааааа ... Обаче, никъде не съм прочела рабата да е дарение, те това е пълна тъпня според мен и е основание за добър адвокат, какъвто не съм

Абе, Лански, хубу, ама хмммм, случая със сокчетата аз викам експерт по търговия с хранителни стоки и ДОКАЗВАМ, че това е ЖИТЕЙСКА ПРАКТИКА, неуместен пример, виж ако, купувайки вода получавам бонус примерно художествена литература - не е нормално. ТАм в ЗДДС /мързи ме да цитирам и в ППЗДДС пише/, че натурал рабатът трябва да е пряко свързан с предмета на доставката, ся, че има едно тъпо решение дето не приемат вода Х за пряко свързана стока при доставка на вода У, отделен въпрос /това, ако не се лъжа беше някакво решение на първоинстационен съд , ама може и да греша/, въпросът е, че в случая требе експерт, а за сокчетата, и водата, избран е лош адвокат :):):)

мале мале къде се отплеснахте...

Е добре де Лански, отплеснахме се, ама пак си е тъпотия рабата да е дарение. Както и да го погледнем не е така

Току що открих този форум! Поздравления и привет на всички
Нямам време, попрочетох по диагонал и друг път ще разглеждам по подробно. Но понеже съм дискутирал по темата /и съм я давал за пример как различния поглед върху една стопанска операция влече различни последици/ да вметна как се практикува при нас.
За да се спазят изискванията по нормативите и становището за ползваните през месеца доставки се издава ДКИ с посочване на полагашата се отстъпка по всяка фактура за доставка конкретно. Получената фактура за доставка /на рабата/ не се третира като безвъзмездна а нормална доставка а задълженията между контрагентите се оформят като плащане чрез прихващане между сумата по фактурата /за рабат/ и ДКИ за полагащата се отстъпка

Редактирано от автора, 15.11.2006 11:28

то, че не е - не е)))

но пък и няма връзка да обяснявам доставни цени и себестойност - не става дума за това )))

имаме си просто търговска отстъпка и толкова - аз поне така го разбирам...

слънце, и аз така го разбирам, но нали се сещаш, че братята-бирници ще искат да си вземат полагащото им се?
и ще кажат 'да, ама ние го разбираме иначе!'
не, че е очевадно де...
иначе и за мен е нелепо да 'доставяш безвъзмездно' сок...
да бяха доставили кюлче злато!

Ами тогава платил съм си предишните доставки Получавам отстъпка Връщат ми парите С тях си плащам новата фактура Дебит каса /или червен кредит/ кредит каса Трябва ли да доказвам и физическото придвижване на парите?
Щото аз така ги и осчетоводявам
304/401 червено
401/501 червено и после обратно за рабата
304/401
401/501
така и с касова бележка можеш да се снабдиш като за кредитното ползваш от кочан а за рабата си издаваш нормална

Редактирано от автора, 15.11.2006 11:58

Върбанов - точно за твоя бранш е делото... не става дума за вода и сокчета... ако твоите клиенти ползват рабата в края на месеца съм съгласен - пускаш си им фактура за прехвърлянето на стоката и после пускаш кредитно известие за това което НЕ плащат.... (аз лично бих направил и протокол за прихващане, щото вече не се знае откъде ще ти дойде)

Току що прочетох цялата дискусия. Мисля, че имат данъчните формално известно право. защото при предоставяне на отстъпка, независимо под каква форма, според чл 29 ал. 3 от ЗДДС и чл 41 ал 1 от ППЗДДС данъчната основа се намалява със стойността на отстъпката. Няма как да стане ако рабата е със нулева стойност. Не знаех че още има в бранша доставчици, които фактурират по този начин. Освен когато става дума за рекламни мостри от лекарства като части от опаковки /единични таблетки/ с рекламна цел. По писаното от планков и визираният член 41 ал 2 от ППЗДДС относно предмета на доставката смятам, че непрравилно се нълкува. Свързано с предмета на доставката може да се разглежда и като зависимост между сумата на доставката /взаимна обвързаност/ и сумата на рабата а не примерно че като си купил вода рабата да е пак вода. Не е свързано с редмета на доставката явно когато доставката е на стойност 100 лв а рабата 150, то си е безвъзмездна доставка. Тъй като от последния постинг на Лански разбрах че има заведено дело, явно някъде другаде е имало по подробна дискусия, според мен тезата за защита би била да се оспорва становището на НАП за безвъзмездна доставка. Не може да е безвъзмездна, след като е обвързана със сумата на основния оборот към доставчика. По вечето доставчици в бранша качат процента за отстъпка /независимо като стойност в пари или натура, щото рабат, макар и да няма определение в ЗДДС, в обичайната практика /ЗЗД/ се приема като синоним на отстъпка/, в зависимост от месечния оборот от клиента към тях. Примерно до 1000 лв 2%, от 1001 до 3000 - 8 % примерно и т.н. В което не виждам нищо безвъзмездно. За доказването му е добре да се сключи и писмен договор ако е все още възможно включването му като доказателство, зависи от етапа на придвижване на нещата. Но не е фатално, защото писмената форма не е задължителна, а и обичайната практика е да се предоставят отстъпките без да се сключват подобни договори в писмена форма. Може да се признае според мен нарушение на чл 29 ал 3 от ЗДДС, защото не виждам какви санкции може да навлече. Доколкото знам нарушението по този член не е обявено за наказуемо по ЗДДС а според ЗАН /не помня кой член беше/ не могат да се наагат наказания за деяние което не е обявено за наказуемо със закон.

върбанов - според мен така както го казваш "в зависимост от месечния оборот"... значи че се дава на края на месеца тази отстъпка... сиреч нарушава се изискването за "рабата да се предостави в момента на данъчното събитие"... при месечната отстъпка спор няма... там на края на месеца - фактура за рабата (тогава се прехвърля собственосттта върху тоя рабат) - кредитно известие - за да се коригира дължимото сиреч да се анулира стойността... и ако искаш протокол за прихващане между ДФ и ДКИ - не знам за какво е необходим - но явно е разпространен в бранша ви.

в момента чисто технически не е написано
сокче - 3броя - 3 лева
рабат(отстъпка) - 3 лева
резултативно пак е нула... а пише само сокче 3броя 0 лева и заради тая нула.... било дарение...дайте ДДС....

проблема е от 2004та - просто сега влиза в съд )))

Ясно, в миналите години имаше такава практика. Наистина ЗДДС иска да са предоставени отстъпките в момента, но в правилника, чл 41 ал. 4 има отстъпление което дава възможност за предоставянето на отстъпки и на по късна дата. А т.к никой не е обжалвал правилника пред ВАС той си е законно действащ.
Разбрах за какво става въпрос днес на обяд. Без да съм юрист аз бих заложил на признаване на нарушение по чл 29 ал 3 от ЗДДС и оспорването на твърдението за безвъзмездна сделка. Тъй като за мен нещата наистина стоят така - имаме нарушение в неотрязяване на отстъпката в данъчната основа, но сделката не е безвъзмездна след като е свързана и в зависимост на стойността на рабата от стойността на основната покупка. Сигурен съм, че няма писмен договор, но дано поне доставчика е наличен, щото знам колоко много фалираха при проверките и се изнесоха кой в Нова Зенландия, кой на друго място без договори за правно сътрудничество.

Един материал предоставен от Преслав Недев. Ха сега да търсим \"разумния\" метод.

Относно: Счетоводно третиране на търговска отстъпка, предоставена от контрагент в края на годината
Автор Преслав Недев
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
Дирекция “Данъчна политика”

Изх. № 12-00-300

София, 26.07.2006 г.

Относно: Счетоводно третиране на търговска отстъпка, предоставена от контрагент в края на календарната година за придобитите през периода стоки

Получената търговска отстъпка от дружеството в края на календарната година (31.12.200Х г.) и касаеща придобитите през този период стоки, следва да се разграничи по отношение принадлежността й към:

- реализираните (продадените) през периода стоки;

- наличните стоки към 31.12.200Х г.

Това разграничение се налага предвид различното счетоводно третиране на търговската отстъпка по отношение на наличните и реализираните стоки. Като база за разпределение на търговската отстъпка дружеството може да използва всеки разумен метод, чрез който е възможно да се определи с достатъчна степен на сигурност, частта от търговската отстъпка, относима към продадените, респ. наличните стоки.
По отношение наличните стоки и с оглед прилагането на т.5.1. от Счетоводен стандарт 2 “Отчитане на стоково-материалните запаси”, търговската отстъпка се приспада при определяне разходите за закупуване на стоковите активи. С други думи частта от получената търговска отстъпка следва да се отчете в намаление на доставната стойност (цената на придобиване) на стоките, които са налични в края на календарната година.

Частта от търговската отстъпка, касаеща реализираните стоки, счетоводно се отчита в намаление на балансовата стойност на продадените активи. По този начин разходите за дейността на дружеството като цяло ще се намалят, а финансовият резултат за отчетния период ще се увеличи.

С оглед на гореизложеното следва да се има предвид, че в конкретната хипотеза търговската отстъпка не покрива изискванията за признаване на приход. Същата представлява корекция в доставната стойност (цената на придобиване) на стоките, респ. тяхната балансова стойност.

Директор: Людмила Елкова