четем я , но е въпрос на тълкуване.
ето и отговора ни от ОИТ - Пловдив:ДО
СИНДИКАТ ЗАЩИТА
zashtita_bdz@abv.bg
ОТНОСНО: постъпил от Вас запитване с вх. № А-94-0025 от 28.05.2008г.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Във връзка с постъпилото от Вас запитване, Дирекция “Инспекция по труда” - Пловдив, Ви дава следното принципно становище:
Командироването е законова възможност за работодателят да измени временно мястото на работа на негови работници или служители. Правната уредба на командироването на територията на страната се съдържа в Кодекса на труда и Наредба за командировките в страната.
Съгласно чл. 121 от КТ когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. Командироването се извършва с писмена заповед, издадена от работодателя или упълномощено от него длъжностно лице и съдържаща определени реквизити. В заповедта следва да са посочени наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта; трите имена и длъжността на командированото лице; както и мястото на командироването. В заповедта се формулира точно задачата, за която лицето се командирова; времетраенето на командировката; командировъчните дневни, пътни, и квартирни пари, на които командированият има право; начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари. Определя се още как ще бъде отчетена извършената работа.
Командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни.
Изменение на времетраенето на командировката или други промени могат да се извършват само с нова писмена заповед.
Заповедта за командировка или командировъчното удостоверение се заверява и датира от упълномощено служебно лице и се подпечатва с печата на предприятието, в което е командировано лицето. Задължително се отбелязва дали е ползувана служебно безплатна храна или безплатна квартира.
Съгласно чл. 3 от Наредбата за командировките в страната командированият спазва установеното работно време на предприятието, в което е командирован.
Командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и в размерите, определени с Наредбата за командировките в страната. Брутното трудово възнаграждение не може да бъде по-малко от определеното по чл. 228 от КТ.
Командировъчните пари се заплащат от работодателя, командировал работника или служителя.
Не се считат командировани лицата, които:
- извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.;
- изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение;
- пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход - оборот.
Не се заплащат командировъчни пари на работниците, които получават допълнителни възнаграждения, включващи и командировъчните пари, освен ако с акт на МС е предвидено друго.
Според закона времетраенето на една командировка в страната може да продължи не повече от 30 календарни дни без прекъсване.
В случай, че се налага командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, то задължително се извършва с писмено съгласие на работника или служителя.
ТМ/ТМ ДИРЕКТОР :
/инж. Ат. Чернаев/
|