Фирмата доставя стоки – произход Германия – големите вериги като си сменят асортимента, и продават дребни електроуреди . В условията по договора няма клауза за повредени стоки. Обаче когато стоките в България се разопаковат, и 25 % от тях са негодни за продаване – повредени, нямат търговски вид, липсващи окомплектовки. Когато пристигат в България – във фактурата са описани всички стоки, съответно е издаден протокол и е начислено ДДС за всички стоки. И не става дума нито да непреодолими природни събития, нито повреда при транспорта – просто стоките се продават на куп.
Въпросът ми е: Какво да правя с негодните стоки. Ясно е, че ще бъдат бракувани, но как да се документира, че не стават за продажба от една страна, без да будят съмнение у данъчните, че се злоупотребява, и друго – какво произтича от ЗДДС, и какво произтича от ЗКПО при бракуването на тези стоки ?
Следва друг проблем. В рамките на гаранционния срок доста стоки се връщат от купувачите. Има издадена сторно бележка, прибрана е касовата бележка от продажбата /това води до строниране на начисленото ДДС, но увеличава количеството на стоките за бракуване/ описано е в книгата за рекламации.
Изобщо – приемам всякакви рационални идеи за коректно осчетоводяване. Пък и клиентът ми е германец, и малко трудно възприема българската данъчна действителност, та искам да съм максимално прецизна, и не искам да изпусна някаква възможност за изчистване на стоковите наличности, от една страна, и намаляване на дължимото ДДС за бракуваните стоки от друга страна. Нарочно не описвам моите предложения, за да не насоча мисълта Ви в погрешна посока. По-скоро аз се нуждая от детайлно ориентиране в това на кой етап какво да направя.

не разбрах - някой ги продава на магазина или магазина директно си ги внася като клон на германеца?

При производство - със сигурност предприятието има право да определи - чрез заповед на директора например - допустими стойности на брака, които се отчитат като разход за дейността и не се облагат с ддс. Потърсете в ЗКПО и ЗДДС какви са нормите относно нормативно признатия брак при търговията със стоки, която описвате.
Ако няма забрана - определете такава норма, дори и със задна дата, на основание на статистика например и т.н.
За някои видове стоки съществува информация от времето на соца за допустимите тогава стойности на брака и фирите - те също мога да служат за ориентир, но трябва да се съобразят и промените във вида на стоките, условията за съхраняване и т.н, настъпили с изминалите години.
Вижте ЗДДС чл. 80 ал. 2 т. 3 и т. 4. Нямам практика в търговията със стоки и не мога да дам примери, но логиката трябва да бъде една и съща при различните видове дейности. Така например, според мен, бихте могли да определите допустима норма на брака на уреди Сони 0.01%, а на уреди от неизвестна марка, произведени в Китай и струващи в пъти по-малко от същите с марка Сони 50%. Стига да имате заповед от ръководителя, определяща нормите, и да можете да докажете при необходимост, че нормите са определени по разумен начин. Подобен случай съм имала с брак при съхраняване на стъклен амбалаж - чупливостта е в пряка зависимост от формата на бутилката и затова за даден вид бутилки допустимата норма е в пъти по-висока.
Друго, което трябва да съобразите, при бракуването е какво правите с отпадъците. Някои отпадъци трябва да бъдат предавани на определени места с цел да се осигури преработката им и намаляване на замърсяването. Постарайте се да откриете начи да документирате предаването на отпадъците. Не мога да си представя как ще бъде уважено твърдението, че сте бракували 250кг електрически уреди и сте ги изхвърлили в най-близкия контейнер.

На въпроса на Лански: Фирмата, която обслужвам, е регистрирана и работеща в България, а собственик на капитала е австриец, постоянно живеещ в Германия и дългосрочно пребиваващ в България.
Купува стоките от голяма търговска верига в Германия, и ги докарва в България, за да ги продава.

значи стоките са си чисто негови и няма начин да ги върне на доставчика доколкото разбирам. Навремето имаше някакви Булгарконтрола, но не знам дали не проверяваха още при вноса...сега не знам дали функционират

Предполагам, че цената на стоките и маржа на печалбата не позволяват разходи за тестове и контроли. Такава е сделката - купуваш евтино, но с голям процент негодни стоки, без право на рекламация и без гаранция. Отделно при продажбата на стоките, поради начина им на излагане - на купчини в панери, в които клиентите ровят например - се получава допълнително начупване. Въпросът е - може ли да не се облага този разход с ддс и да не се преобразува по зкпо.

а ако вътрешно се заложи 30% брак заради панерите и начупванията - откъде накъде аджеба данъчните ще кажат дали е толкова или не е?

Има едно писмо на НАП, в което се опитват да обяснят, че технологичен брак - това въщност не е брак, разходна норма - може да има само при производство, но не и при търговия. Според мен това си е тяхно измислено правило. Със сигурност соц нормите за фири включват и операции при транспорт и съхранение, което според мен означава, че логиката е на наша страна. Тук по-скоро трябва да се опитате да докажете, че купувате негодна стока, която по начало е ясно, че няма да бъде нацяло реализирана като годна. Договор или съответен текст във фактурата за покупка. Оттам вече да провизирате още при покупката съответен процент - все едно правите сортиране и подбор при вас. Това си е вече нещо като производство, като толкова държат да е такова.

Не трябва да има проблем - те купуват стоки, които са били изложени или са стояли на склад в голяма верига от магазини - уборка от 50 магазина в Германия например - естествено, че ще има повредени.

Намерих я тази служба "Булгарконтрола". Ще издаде "Сертификат за инспекция", в който ще даде становище, че стоките /тези дребни електроуреди , които ще бъдат изброени като асортимент и количество/, не стават за продажба, и следва да бъдат бракувани и унищожени.
До тук добре - това е първата крачка.
Обаче - по ЗДДС - чл. 79 ал.3 ме задължава да начисля ДДС, защото след това в чл.80 ал.2 т.1-6 не намирам точното място на моя случай за НЕначисляване на ДДС, освен ако не приемем, че тези стоки са повредени от непреодолима сила. Но това, което изчетох като коментари за понятието "непреодолима сила" не ми дава основание да се позовавам на този текст от ЗДДС А пък и да доказваме, че стоките са повредени от непреодолима сила ми се струва много хлъзгава задача.
Тогава какъв смисъл има да правим протокол и да ми издават сертификат от Булгарконтрола.
На всичкото отгоре трябва собственика на стоките да си плати на специализирана фирма да ги вземе като отпадък и да ги унищожи.
Понеже не намирам повод и причина за данъчни облекчения - и по ЗДДС и по ЗКПО, затова търся помощ - може би нещо изпускам, или неправилно разбирам текстовете на двата закона.