Някой може ли да ми обясни като на несчетоводител и средноинтелигентен данъкоплатец, какъв е практическия смисъл от тези данъци върху разходите?
Значи, доколкото разбрах, първо разходите за бензин се признават като разход (водят до намаляване на данъчната основа) и второ, платеният данък върху разхода също се признава за разход (води до намаляване на данъчната основа).
Ако нямаше данък върху разхода, данъкът ще бъде 10% от (100 - 10) = 9.
Ако има данък върху разхода, данъкът ще бъде (10% от (100 - 10 - (10% от 10))) + (10% от 10) = 9,9.
Ако разходът не се признаваше, данъкът щеше да бъде 10% от 100 = 10.
Тоест ако управителят реши да си плаща горивото на колата с парите на фирмата, това ще намали данъците, които фирмата дължи. За всяка единица разход, намалението на данъка (дължим от фирмата) ще намалее с 0,01 единици (1% от направените разходи) (данъчната основа ще намалее с 10% от направения разход).
Ако разходът е 50 единици, данъкът ще бъде (10% от (100 - 50 - (10% от 50))) + (10% от 50) = 9,5.
В този пример също за всяка единица разход, намалението на данъка (дължим от фирмата) намалява с 0,01 единици (1% от направените разходи).
Ако управителят обичайно си получава доходите като дивидент (и с част от тях плаща горивото), ефективно ще плати повече данък върху горивото (главно заради данъка върху дивидента). Тоест излиза по-изгодно управителят да харчи парите на фирмата за бензин, отколкото личните си пари (защото така няма да плаща данък дивидент и освен това данъкът на фирмата ще намалее с 1% от разходите).
Защо има данък върху разхода? Не е ли редно всички разходи на фирмата да се отчитат като разход по обичайния ред?
Ако идеята на законодателя е била да предотврати злоупотреби (управителят да купи бензин с парите на фирмата и да го гори за лични нужди - например за да ходи на море), защо изобщо разходите за бензин водят до намаляване на дължимите данъци (защо данъкът върху разхода се признава за разход)?
Сигурни ли сте, че данъкът върху разхода се признава за разход? Защото ако не се признаваше, разходите нямаше да водят до намаляване на дължимите данъци - фирмата ще дължи 10 единици данък (според горните примери), независимо колко единици е разхода за гориво. Обаче дори и в този случай за управителя ще излезе по-изгодно да плати бензина с парите на фирмата, защото така спестява данъка върху дивидента (вместо да получи дивидент и да си харчи личните пари е по-изгодно да получи 10 единици по-малко дивидент и да изхарчи 10 единици пари на фирмата за гориво).
|