Фирмата извършва рекламна услуга към нерегистрирано лице в ЕС. Следва ли да се третира като дистанционна продажба или по логично е прилагане на чл.21/3/ и фактурата да я издадем без ДДС. За мен е логично повече чл.21/3/. А за вас?

Никой ли няма мнение

и за мен е по логично чл 21 ал.3
само ми се иска да има повече яснота за..."данъчно задължено лице, установено в държава членка..."

п.п. не е дистанционна продажба на стоки със сигурност

Редактирано от автора, 13.03.2007 16:22

Само се притеснявам за дънъка,като дойдат на проверка да не ми кажат ,че трябва да го начисля и да не ми признаят като основание за неначисляване чл.21/3/

а ти вземи си следи оборота там, в държавата дето е нерегнатия клиент, че ако надскочиш оборота за зад регистрация))) и после не могат да те карат да си начисляваш данък, щото ило дист продажба, дистанционните са само за СТОКИ, НЕ ЗА УСЛУГИ

Към Планков: Нещо хич не разбрах какво искаш да кажеш.

Планков иска да каже, че щом клиентите ти са нерег. по ЗДДС и са от ЕС, а ти нямаш основание за начисляване на ДДС
си следиш оборота за рег. по ДДС в съответната страна, където са ти клиентите

Ама доколкото разбрах от ЗДДС регистрацията в др.държава важи само при дистанционни продажби на стоки, а тук нямаме такава доставка.