Здравей, копирам ти едно становище на Иван Дочев за апортните вноски...
ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОТЧИТАНЕ НА АПОРТА
Иван ДОЧЕВ - д.е.с.
Отчитането на непаричната вноска в капитала на търговско дружество (апорта) предизвиква колебание сред счетоводната колегия, когато оценката на вещното лице превишава дела в капитала на вносителя, записан в дружествения договор (устава). Колебанието идва от записа в т. 4.7, буква "а" от СС 16 Дълготрайни материални активи, която гласи:
"Дълготрайните материални активи първоначално се оценяват
... по оценка, приета от съда, и всички преки разходи,
когато са получени в резултат на апортна вноска по реда
на Търговския закон".
Дилемата е как да се отрази положителната разлика между оценката на вещите лица и оценката, възприета в дружествения договор - за ООД, респ. в устава - за АД.
Мисля, че няма дилема, особено при ООД. За АД случаят е малко по-особен, когато има определена емисионна стойност на акциите в смисъл - че в устава се записва оценката, покриваща емисионната стойност.
Защо твърдя, че няма проблем за отчитането на апорта в търговското дружество, получател на ДМА - те се записват по оценката на вещните лица, покриваща дела в капитала на апортьора, т.е. с една и съща сума ще се дебитират сметките на активите и ще се кредитира с/ка Основен капитал.
За да обоснова тезата си, ще е необходимо да се анализира внимателно цитираната точка от СС 16 Дълготрайни материални активи и понеже тя препраща към Търговския закон - и съответните текстове от него, уреждащи материята за апорта. Оценката на апорта следва да бъде приета от съда, според записа в СС 16 Дълготрайни материални активи. Но съдът не приема оценката на вещите лица въобще, а само дотолкова, доколкото му е необходима за вписване на дела в капитала на съдружника - вносител. Това произтича от чл. 72 и 73 от Търговския закон.
В чл. 72 от Търговския закон навсякъде се казва, че дружественият договор трябва да съдържа оценката на непаричната вноска; че тя трябва да съответства на размера на дела от капитала; че оценката в дружествения договор не може да бъде по-висока от тази на вещните лица. Иначе казано, елемент на дружествения договор е оценката, зачетена за дял в капитала на апортьора.
И по-нататък, в чл. 73 от Търговския закон, където се третира въпросът за вписване на прехвърлянето на вещни права върху недвижим имот, за което се изисква нотариална форма, се казва, че това става въз основа на дружествения договор. Следователно апортираният недвижим имот ще бъде вписан в службата по вписванията по оценката на имота, валидна за дял в капитала на дружеството на вносителя.
Аналогични са текстовете в чл. 72 и 73 от Търговския закон и за апорта в акционерно дружество. Единстевеният нюанс се съдържа в чл. 72, ал. 2, където се иска съответствие не само с номиналната стойност на акциите, но и с тяхната емисионна стойност, когато е определена такава. Т.е. оценката на вещите лица следва да покрива и емисионната стойност. В такъв случай влиза в действие чл. 176, ал. 3 от Търговския закон за отнасяне на разликата между номиналната и емисионната стойност във фонд Резервен.
В счетоводно отношение разликата до емисионната стойност на акциите се отчита по с/ка Премии, свързани с капитала, която се приключва със с/ка Резерви по емисия на акции.
|