Не ,не е правилно.
Право на годишен платен отпуск има всеки работник или служител, който е придобил поне осем месеца трудов стаж. Без значение е дали този стаж е по един или по няколко трудови договора, при един или повече работодатели. Веднъж придобито, правото на платен годишен отпуск е в сила до края на трудовата дейност на лицето.
От 31.03.2001 г. минималният размер на основния годишен платен отпуск е 20 работни дни, като той вече не зависи от общия трудов стаж към началната дата на ползване на отпуска
За да получи отпуска, лицето подава писмено заявление до работодателя, в което посочва началната дата и продължителността на отпуска в работни дни. Но за да се ползва поисканият отпуск, е нужно и писменото разрешение от работодателя (чл.173, ал.1). Ако излезе в отпуск без такова разрешение, работникът или служителят може да се смята в самоотлъчка с последващо дисциплинарно наказание, включително уволнение.
В общия случай работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която той се отнася. Работодателят е длъжен да разреши на лицето да ползва най-малко половината от полагащия му се за съответната календарна година платен годишен отпуск до края на същата година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл.176.
Отлагане ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година може да стане както по инициатива на работодателя, така и на работника или служителя.
Работодателят може да разреши или да отложи ползването на платения годишен отпуск. Това се допуска само при фактическото съществуване на важни производствени причини. В този случай той трябва да осигури на работника или служителя възможност да ползва в същата календарна година най-малко половината от полагащия се за нея размер на отпуска.
От своя страна работникът или служителят също може да отложи ползването на отпуска. Това се допуска в два случая - ако по същото време той ползва друг вид отпуск или ако поради други причини поиска отлагането на отпуска и работодателят даде съгласие за това. Искането на лицето и съгласието на работодателя трябва да са оформени писмено.
Когато отпускът е бил отложен или не е бил ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. В случая е без значение причината за отлагане ползването на отпуска.
Ако работодателят не е разрешил ползването на отпуска в посочените случаи и срокове, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползване. В този случай законът го задължава само да уведоми работодателя поне две седмици предварително.
Когато все пак остане неизползван и отложен платен годишен отпуск, той не се губи. Работникът или служителят има право да го ползва по своя преценка през целия период до прекратяване на трудовото правоотношение със същия работодател. Това става с писмено уведомление до работодателя.
Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (ал. 2).
Ако работодателят доброволно не изплати дължимите суми, произтичащи от трудово възнаграждение и обезщетение работникът или служителят има право да предяви иск пред съда в 3-годишен давностен срок, който започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред
|