Чл. 1. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2000 г., изм., бр. 1 от 2006 г., доп., бр. 15 от 2007 г.) Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от Кодекса за социално осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2000 г., изм., бр. 1 от 2006 г., доп., бр. 15 от 2007 г., изм., бр. 17 от 2008 г., в сила от 1.01.2008 г.) Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., бр. 1 от 2006 г., бр. 15 от 2007 г., доп. бр. 17 от 2008 г., в сила от 1.01.2008 г.) Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.
|